За нас - PGTE ''Henry Ford''

Отиване към съдържанието

Главно меню:

КЛУБОВЕ > Ретро


  Пореден работен ден завърши. Вървя под дърветата в двора на гимназията и обмислям как да изглежда първа страница на секцията „Ретро клуб“ в сайта. По принцип е прието да се публикува обща снимка на всички участници, с няколко думи
стория" под нея. Докато унесен в мисли отключвам автомобила, виждам оживление на паркинга пред мен. Оглеждам се и забелязвам как момчетата от ретро клуба шумно изкарват машините-експонати "на парад" времето е идеално за хубави снимки. „Татко Карло“ (прякор на ръководителя измислен с любов) командва, вика и направлява, а мястото пред учебния корпус постепенно се изпълва с техника. "Въртят" стартери, някъде в халето отзад мощно „изревава“ двигател и във въздуха „замирисва“ на бензин, бензин от онзи който може да „тече във вените“ само на тези млади ентусиасти.
  Спирам за малко да погледам момчетата, защото ми харесват техния устрем и най-вече грейналите искрени усмивки. Винаги ги съзерцавам след работа през последните години, като често и те спират да работят за да си "побъбрим". Може би това е основната причина, винаги когато идвам на работа, да паркирам срещу входа на тяхното „ретро светилище“.
  Оглеждам се и оставам изумен от броя машини, които преминават пред мен, коя на собствен ход, коя "на бутане", но в никакъв случай "изнесена на ръце". В ретро клуба да се съхрани „душата“ на експоната е въпрос на чест. Независимо дали говорим за автомобил или мотоциклет, той задължително трябва да излезе на парада на „собствен ход“, като истинска ретро-машина.  Да видиш експонат да стои разглобен и захвърлен в халето като купчина бракувано желязо
това е недопустимо и обидно за ретро-момчетата.

КОГА СЕ СЛУЧИ ТОВА ?!
  Кога децата в клуба и „ретро“ гаражът му станаха толкова големи !?
  Явно с времето ентусиазма се разраства !

  Заслушан във веселата глъчка си помислих, че тези момчета не заслужават "сухо представяне с обща снимка“ на първа страница в рубриката. Реших да разкажа за тях с емоция, така както аз виждам и чувствам тяхната страст, защото ретро клуб с толкова голям брой участници в тийнейджърска възраст е уникален за България.
  И ето, вече съм пред лаптопа и гледам написаните редове. Чудя се как да започна моя виртуален разказ за „Ретро клуб“ при ПГТЕ „Хенри Форд“. Може би бърза разходка в настоящето, ще даде плавен преход към МИНАЛОТО ...!

Ретро "светилището" на клуба

Да създадеш автомобил от скрап -
това не е лесна задача

"Татко Карло" вещо показва на момчетата "тънкости" в занаята

  Стоя пред халето на ретро клуба, което е с "работна" площ около 300 кв. м. и отделни учебна и  заседателна зала. В задната част е обособен гаражът на експонатите, а пред него се намира стационарен четири колонен крик с товароподемност 2 тона. С годините инструментите и машините, които използват учениците достигат „достатъчния минимум“ за пълно разглобяване, възстановяване и дори „тунинг“ на безнадеждно „издъхналите“ автомобили. А такива …, колкото искаш! Много от експонатите са  почти буквално измъкнати от „лапите на пресата“ в пунктовете за рециклиране на автомобили. Всъщност думата „автомобил“ е неточно описание на купчината бракувано и ръждясало желязо, която често докарват с ремарке „Господина“ и децата. Дори „развинтена“ фантазия не може да ти подскаже „що за чудо“ стои пред теб и само по светналия професионално поглед на тийнейджърите разбираш, че всъщност това е рядко късче „автомобилна история“. Един твой въпрос е достатъчен за да се „отприщи“ поток от технически данни, години и куп други неразбираеми за обикновения човек думи, но това всъщност си е "техническия жаргон" на малките ретро-монтьори. Проектите, които се реализират от тези деца не са плод на компютърни симулации и Cad-програми, а са изцяло идеи и разработки на участниците в ретро клуба. Само професионални практически умения не са достатъчни за да „вдъхнеш живот“ на ретро-машина. Тук е нужно да имаш ТАЛАНТ и да харесваш това което правиш, а тези две неща не се научават в училище - с тях трябва да си роден.
  Продължавам своята обиколка и влизам в гаража на ретро клуба. Стъписан от шума оглеждам помещението - около мен всеки нещо носи, чисти или ремонтира, с две думи „ври и кипи“. Първата мисъл, която ми идва на ум е  ХАОС, но след миг разбирам, че всеки участник има точно определена задача - всъщност всичко е "подредено като в пчелен кошер". Може би не дотам добро сравнение, защото тук „царица-майка“ няма, тук „властва“ маг. инж. Карл Янев.
Сигурно ще попитате „Кой е той?“, но на този въпрос не може да получите еднозначен отговор.

Той е РЪКОВОДИТЕЛ и УЧИТЕЛ. Той е ЕДИН ОТ ТЯХ.

„Карлито“ (както понякога галено го наричат  децата – б.а.) притежава здрава психика и много професионализъм, което му позволява постоянно да следи и ръководи (понякога и само с поглед)  децата. А това е не просто трудно …, това е почти НЕВЪЗМОЖНО. Да бдиш над здравето на момчетата, да ръководиш един сериозен процес по възстановяване на автомобил и да отговаряш на „лавина“ от въпроси, като същевременно обучаваш това е непосилна задача. Възрастта на членовете на клуба (тийнейджъри между 14 и 18 години) допълнително усложнява обстановката. Всеки, който има дете в тази „трудна“ възраст, ще разбере колко внимателно трябва да се провеждат ежедневните инструктажи по безопасност и да се разпределят задачите. Разбира се учениците идват тук по свое желание и вътрешно убеждение. Първоначалния подбор и самия колектив още първите дни отсява „мамините синчета“. Работата, понякога тежка, понякога изнервящо трудна, оставя в редиците само истинските ретро-монтьори. В халето или навън няма да чуете оплаквания или непристойно поведение, с две думи „корави момчета“ членуват в нашия „Ретро клуб“.
Дойде време и за малко ИСТОРИЯ …



И С Т О Р И Я

  1999 - Това е годината, в която възниква идеята и се учредява ретро клуба. Карл Янев и пет момчета ентусиасти (ученици от завършващите паралелки) провеждат първите занимания в дома на ръководителя - преподавател по „Управление на автомобила“ по това време. Постепенно през годините дейността на клуба бележи възходящо развитие.

  2000  -  Дейността на младите автмонтьори получава статут СИП, като начина на провеждане на занятията много наподобява клубовете по ТНТМ от далечното минало индивидуални задачи, беседи по дадени теми и практически занимания.

 2001 - На ретро клуба е предоставено постоянно помещение, в лабораторния корпус на професионалната гимназия.

 2014 - В ретро клуба членуват около 50 ученика. Те са събрани в група от 8-ми до 12-ти клас, но се приемат участници и от други училища.

 Автомобилите в парка са предоставени от частни лица или дарители, като възстановяването е изцяло с труда на учениците. Авто парка се увеличава ежегодно средно с по един експонат (автомобил или мотоциклет) и към момента в гаража на ретро клуба има
27 броя експонати.

 Първата машина (мотоциклет Панония-произв.
1958 г.) е закупена от инж.Карл Янев през 1999 година, а в края на 2010 година към експонатите на клуба се присъединява напълно реставриран "Форд ББ" (собств. Георги Григоров). Най-старият и атрактивен олд-таймер към момента е товарен автомобил "Круп" произв.1932 г.

Гордостта на учениците през годините, си остават двете "бъгита" сглобени през
2001 и 2007 изцяло по идея и разработка на младите ентусиасти.

 Първоначално, средствата за клуба се подсигуряват от инж. Карл Янев, който закупува автомобили за реставриране, а в последствие търси спонсори за дарения и материали за възстановяване а машините, като през
2012 година с голям успех включва дейността на младите ентусиасти към програма  „Успех“ на МОН.



 Време е вече да напусна ретро клуба. Сядам в автомобила си и поглеждам в огледалото за обратно виждане. Няколко момчета зад мен усърдно полират възстановен мотоциклет все пак е ден за „фото сесия“. Нужни са атрактивни снимки за да може рубриката посветена на ТЕХНИЯ РЕТРО КЛУБ да изглежда възможно най-добре. Може пък някой да подкрепи малките ентусиасти   дарители никога няма да бъдат върнати. От средства, материали и инструменти до ръждясал стар мотопед или ретро автомобил всичко се приема с отворено сърце и грееща усмивка. Идеята е всеки да ОСТАВИ НЕЩО СЛЕД СЕБЕ СИ ..., защото,

„РЕТРО КЛУБ“ - ТОВА Е "РЕЛИГИЯ" ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ !

  Завъртам ключа и моторът "оживява". 107 конски сили го карат неспокойно да очаква потеглянето - момента в който ще бъде СВОБОДЕН. Замислям се! Кога автомобилът ми се причисли към 21 годишните вече „ретро“ машини?
  Още веднъж поглеждам завистливо към момчетата зад мен и ... отпускам съединитяля. Тръгвам си усмихнат, защото ...



 
 
 
 

От АвтоРа  

 
Назад към съдържанието | Назад към главното меню